ПРЕВОДИ НА БУГАРСКИ

(Translations into Bulgarian)

Превод -Вања Ангелова - Велико Трново, Бугарија

Превод от македонски: Ваня Ангелова

Михайло Свидерски

      Михайло Свидерски е роден в Битоля, Македония, където завършва своето основно образование. Средното си образование завършва в Охайо, САЩ, където се е включил и в Американските младежки поетични кръгове, за което е и награден.
След престоя си в САЩ се връща в Македония и продължава образованието си в Юридическия факултет „Юстиниан Първи” в Скопие.

Поезията е негова страст още от най-ранна възраст, когато започва да пише първите си стихове, които първоначално са публикувани в литературни списания, по-късно, като  дебют,  се появява първата му книга „Жътвата на душата” (2008). Със стихове от същата книга е застъпен и в антология на съвременната македонска поезия на гръцки език (Гласове-Φωνές 2011).

      През 2012 г. публикува втората си книга „През сън от мъгли и дъждове”, която е положително оценена от критиците и поетичните кръгове, както и от читателската аудитория.
   Със своя рецитаторски талант взема участие в много мероприятия, състезания и културни прояви, за което по-късно, на рецитаторски конкурси, два пъти подред е награден от Съюза на Дружеството за македонски език и литература през 2008 и 2009г., а за най-добро есе от областта на езикознанието на тема'' Неологизмите в поезията на Гане Тодоровски'' през 2009 г. получава първа награда. През 2010г. в Дейтън, САЩ, получава първа награда за'' сравнителен анализ на лирическите субекти Ленор и Анабел Ли от поезията на Едгар Алън По'' по предмета Съвременна литература.
    Активно се занимва с преводи на поезия от английски, сръбски и български езици. Неговата поезия е превеждана на английски, български, гръцки, сръбски и албански езици.

През сън от мъгли и дъждове

Поезия

Някой от някъде нещо ми е донесъл –

някакъв подарък.

Отварям го вещо

и през пръстите ми избяга смисъла.

**********************

Раздаване

Излязох малко на разходка,
за да не забравя да ходя,
да не ми закърнеят нозете.
Ума си забравих вкъщи,
ръцете си продадох за гушкане,
издавам устата си напред, 
на други да говори,
на всички самотни и тъжни.
Мисълта си, както и да е, ще я дам,
мъчно ми е вече да мисля,
всичко е умишлено...
Мечтата си продадох за монети,
нека мечтаят, когато не им върви наяве.
Очите си подарих
на тези, които гледат по-хубави неща от мен.
Душата искаше да се разходи,
тъжно ù бе да е от мен.
Целият се раздадох напразно.
Не знам само когато дойде денят,
как ще се събера.

***

Празник

Неделя е ...
Раздвижено е около църквите,
камбаната влезе в стаята ми. 
Кашлям след първата запалена цигара.
Сънят ме споменава.
'' Животът ми не е за изхвърляне''
Всичко се вижда през един голям кръг. Празник е.

***

Вместо истинска любов

В случай на недостиг на любов,

вземи и се напий от душа,

пий, дори да ти дойде твърде много,

дори да не ти стигне жадната суша,

и докато не прелееш реката през двата моста.

Ако този недостиг и това отсъствие

не мога да го разбера,

в замяна на истинска любов,

знай, че теб обичам.

***

Танц от другата страна на деня

Ти само танцувай!

Играй лудо и ненаситно!

Нозете ти да заситнят под земята.

Пусни мисълта след танца,

нека се лута в очите на твоите зрители!

Ритъмът създава приятно настроение.

Протегни ръце и хвани слънцето под прожекторите!

Грабни всички аплодисменти, кърши снага,

спусни се като вятър и открадни целия издишан въздух!

Примигни с аплодисментите!

Поклони се пред публиката!

Някой носи мечтите ти в джоба си,

а в ръцете си държи цвете!

Ти само танцувай,

непрестанно танцувай!

***

Галина Иванова  - превод на Бугарски 

Пожар в два разбунени свята

Както и за всяко злои за това 
никой не знаеше как се случиили 
поне никой не бе видял.
Камбаната бие, бие като на Великден
Пред огъня всички еднакви сме.
Градът гори, а ние седим и безмълвно гледаме
като стражари, които са закъснели да известят
като свидетели, които не знаят за коя страна да свидетелстват,
като очевидци, които нищо не са и видели.
Остава само това, което не може да изгори.
Всичко друго е пепел
А в пепелта тръгваме към спомените
да търсим къде са погребани и открихме
 цял рудник от незадоволени желания и празни копнежи.
Преди пожара градът е тънел в тъга.
А от другата странавече не се разпознава,
 че на това място някогаизобщо е имало град.
Там сега няма нищо.