ELIEZER BEN-YEHUDA

From the dust of ashes ,

he resurrected  a language.

They thought it was extinct ,

but he revived it 

and returned it to their mouths

the eternal word

of the chosen people

so they can write

their history of persecution.

                          

***

No one wanders in the desert anymore.

In one nest the world is gathering.

Элиэзер Бен – Йехуда

Из пепла пепла
воскрес один язык.
Все думали, что он мëртв,
но он ожил.
Вернулось в рот
вечное слово
Избранного народа,
чтобы служить ему,
чтобы он написал 
историю своего преследования.

***
Никто больше не блуждает в пустыне.
В одном гнезде собирается весь мир.

                                                   Автор: Михайло Свидерски
Перевод с македонского на русский: Ваня Ангелова

ЕЛИЕЗЕР БЕН - ЈЕХУДА

Од правта на пепелта
воскресна еден јазик.
Мислеа дека е мртов
а тој го оживеа
Им го врати во устите
вечното слово на
Избраниот народ
да му служи
За да си ја запише
историјата на прогонот свој.

***

Никој не талка во пустината веќе.

Во едно гнездо се собира светот.

Елиезер Бен – Йехуда

От праха на пепелта
възкресна един език.
Мислеха, че е мъртъв,
а той оживя.
Върна в устата
вечното слово на
Избрания народ,
за да му служи,
за да напише той
историята на своето преследване.

***
Никой не скита в пустинята вече.
В едно гнездо се събира света.

                                                   Автор: Михайло Свидерски

Превод от македонски на български: Ваня Ангелова

ELIEZER BEN – JEHUDA

Iz praha pepela

vaskrese jedan jezik

Mislili su da je mrtav

a on ga je oživeo

Vratio im  je u usta

večito slovo

Izabranom narodu

da mu služi

da bi zapisao

istoriju progona svoga

*   *   *

Niko ne čačka u pustinji više.

U zajedničko gnezdo se skuplja svet.

                           Mihajlo SVIDERSKI

· اليعازر بن يهودا :هو من غبار الرماد,وقال انه بعث للغه هم ظنوا انه

ا انقرضت لكنه أحياها  وعاد إلى أفواههم كلمة الأبدية من الشعب المختار حتى يتمكنوا من إرسال تاريخهم من الإضطهاد.. لا أحد يتجول في الصحراء بعد الآن حيث يتم جمعهم في عش واحد بالعالم

Mijailo Sviderski, nació en Bitola , Macedonia, donde completó su educación primaria. Terminó su educación secundaria en Ohio, EE.UU. , donde se unió a círculos juveniles de poesía estadounidenses, por lo cual ha sido diplomado.

Después de su estancia en los Estados Unidos, regresó a la República de Macedonia y continuó su educación en la Facultad de Derecho ‘Iustinianus Primus’ en Skopie.

La poesía es su pasión desde muy temprana edad, cuando comenzó a escribir sus primeras letras , que fueron publicadas por primera vez en revistas literarias , y más tarde apareció su primer libro debut "La Cosecha del Alma" ( 2008 ) . Este mismo libro está incluido en las antologías de la poesía contemporánea en griego (Voices – Φωνές. 2011).

En 2012 se publicó su segundo libro “A través del sueño de la niebla y la lluvia”, que ha sido evaluado positivamente por los críticos y los círculos de poesía, así como el número de sus lectores.

En 2013 su libro “A través del sueño de la niebla y la lluvia”, fue publicado en Pleven, Bulgaria por la editorial Nima, traducido por Vanya Angelova.

En 2013 la misma editorial publicó el libro de Vanya Angelova, “El Carruaje del Tiempo”, con la traducción de Mihajlo Sviderski del búlgaro al inglés.

Sus obras se han publicado en varias revistas literarias, antologías, diarios y revistas tanto en su país como en el extranjero.

Ha traducido poesías de autores extranjeros de inglés, serbio, croata, bosnio y búlgaro a diarios y revistas macedonias.

Actualmente traduce poesías en inglés, serbio y búlgaro. Sus poesías han sido traducidas al inglés, búlgaro, griego, serbio, húngaro, ruso y albanés.

              АЗБУЧНИК

Ајде да направиме една паралела помеѓу
Бројот на создадени и несоздадени убавини
Во еден редослед без многу нерамнини.
Го земам како пример Бајкалското Езеро
Добро, ќе речеме дека е несоздаден 
Ѓердан од многу капки вода
Еднаш мислеа дека светот еволуира
Животот дегенрира, ама тоа порано беше така, само
Затоа што му веруваа на Дарвин дека човекот е
Ѕвер од мајмун, и дека настанал од една амеба, тогаш
Испаѓа дека и јас и ти сме мајмуни припитомени 
Јас мајмун? Дарвин сигурно бил пијан
Кога се осмелил мене да ме направи потомок на животно
Луд бил штом до таква лудост нѐ свлечкал.
Љубезен ќе бидам, со него нема да ве давам
Мора да нагласам дека јас само убавото го славам
Никако она што наликува на грубост како
Њу Јорк, едно создадено чудо 
Осамено што му лежи во прегратките на океанот
Па зошто е осамен тој огромен град?
Распространет до кајшто не гледам ни јас
Само понекогаш братот може да ни си го препознае својот брат
Таков е тој голем град и таа крепост
Ќе ја наречам тврдина од камени срца и ќе
Уфрлам збор два дека сепак е редок
Формата и големината како жива во термометар
Хаотично му скока горе-долу.
Цртата ќе ја повлечам тука , крај е ова на нашите средби
Часот по компаративна анализа заврши како недокажана борба
Џабе ние правиме споредби 
Што е создадена и несоздадена творба.

ЗАПОЗНАВАЊЕ СО ВСЕЛЕНАТА

Постои едно СЀ

што знае сѐ  и содржи сѐ,

и кога ќе рече не

растура,

кога ќе рече да

собира,

кога ќе заповеда

се извршува.

И пред Него и зад Него

како во вакуум стои вечност.

АКАТИСТ  НА  ЃАВОЛОТ

Во три по полноќ се собраа сите отпаднати

со темнина и пофалби да го прослават господарот свој

победата да ја прогласат над непобедените.

И од долу гласови пееа, земни, човечки

заедно со нив и небото и земјата му восликнуваа :

Радувај се што душите ти ги предадовме

Радувај се што не одвраќаш од светлината

што  ни ја одземаш силата,

што ни ја ускратуваш воздишката,

што ни ја поматуваш свестста

и ни ги збркуваш мислите

Радувај се што со злото владееш

Радувај се за слепилото наше

за гневот, за немоќта наша да ти се спротивставиме,

радувај се што не зароби,

што не имаш во дланките паднати,

што не владееш , што ти се покоривме

Радувај се што си завидуваме кој побрзо

до тебе ќе стигне, кој ќе те прослави,

и кој вољата твоја ќе ја исполни.

Радувај се што ние твоите слуги

твоето име го признаваме.

А од другата страна пее без престан

хорот на светлината и правдата:

Радувај се што ќе бидеш поразен! 

Михайло Свидерски - СТИХИ НА РУССКОМ ---- Mihajlo Sviderski - Poetry in Russian

Апокалипсис 2

Ранное утро.
Все спали, когда гору встряхло как при землетрясении,
и будто огонь выходил из облаков.
Все мы плакали, но наш плач никто не слыхал.
А мы плакали дома, на работе, везде мы плакали,
а больше всего мы плакали на кладбище.
В эти дни мы назначили одного человека,
чтобы он считал мёртвых у входа в кладбище,
потому что люди умирали от зари до заката.
Умирать никогда не было легче.
А где-то к полудню
вылилась вода из горла неба.
И никто не понял, что это было, 
а многие предчувствовали, что это конец мира.
Все спелые яблоки на яблони моего дома высохли.
Вода изчезла и никто из нас не увидел кто выпил
все океаны и моря и куда
потекли все эти огромные воды,
которые будто земля поглотила.
А и земля плыла как усталая и мы
были в ожидании, но не видели никаких знаков
и мы не догадались чьё это чудо и чьи руки собрали воду.
С этого момента и воздух уже был не тот.
Сгорел весь город и все в нём.
Сгорел без солнца. Без огня.
А мы остались на вершине горы -
недотронутыми.

 Праздник

Воскресенье...
Оживление возле церквей,
колокол вошел в комнату.
Я кашляю после первой зажжённой сигаретты.
Сон меня предупреждает
"Жизнь моя не так уж плоха"
Каждый смотрит в сторону большого круга.
Идет праздник.

        Пропущенные ветры в моём ВЕТРЕ

В моём ветре
дышат разные ветры
Ветры, которые не знают говорить
ветры, которые плачут
ветры , которые смеются,
ветры тёплые и холодные
ветры без ветра
ветры сильные и разрушительные
ветры тихие и приятные
ветры, которые разоряют
ветры, которые разрушают
ветры, которые не кончаются
ветры пустые и разнообразные
ветры далёкие
ветры близкие
ветры наши и ветры ваши
ветры из огня
ветры из воды 
ветры, которые усмиряют
ветры, которые тревожат
Все ветры мои.

 с македонского на русский -

              Галина Иванова

Mihajlo Sviderski - poetry in Bulgarian --------------------- Михајло Свидерски - поезија на бугарски

Пожар в два разстроени свята

Както за всяко зло,

и за това никой не знаеше как се случи

или поне никой не беше видял.

Камбаната бие, бие като на Великден.

Пред огъня всички сме еднакви.

Градът гори, а ние седим и гледаме безмълвно,

като стражи, които са закъснели да уведомят за станалото,

като свидетели, които не знаят за коя страна да свидетелстват,

като очевидци, които така и нищо не са видяли.

Остава само това, което не може да изгори.

Всичко друго е пепел.

А в пепелта търсим спомените,

стремим се да разберем къде са погребани

и откриваме цяла мина

от неудовлетворени желания и напразни копнежи.

Преди пожара градът тънел в скръб.

А от другата страна

вече дори не се разпознаваше,

че на това място някога

изобщо е съществувал град.

Сега там няма нищо.

Всичко, което някога е започнало, свършва

Измислям думи, за да ти кажа,

че миналото няма значение,

че всичко подлежи на забрава

и е толкова преходно, колкото и времето,

че накрая нищо не остава,

а и това, което ще оцелее, ще бъде изтрито.

Че това е просто едно нищо

или нещо, което се забравя.

Как да намеря дума

точна, прецизна,

която да разбереш?

Как да ти кажа?

Как да стигна до края?

Какво правят тези, които не спят след полунощ

Тези, които остават будни,

с нарушен сън и объркани мисли,

отварят втори пакет цигари,

гризат си ноктите,

димът се разхожда из стаята им като паяжина.

Необвързан, той лежи на дивана

и чака да започнат първите реклами

с чаша уиски и три кубчета лед.

Самотните гасят осветлението,

а от миглите им потичат наводнения по възглавницата.

Ако са старци, вече са във втората фаза на съня

и мечтаят за безболезнено умиране и величествено погребение.

Ако са двама, се дразнят един от друг,

предават потта на телата си, които се сношават.

Движат се и се блъскат в леглото под ритъм

със сила, пропорционална на външния въздушен приток.

Пияниците пият последната си чаша

и накланят глави над масата.

Влюбените се опитват да създадат дете.

                                          

Преселението на душата

или

Как се умира безболезнено, а се живее вечно

Много, много любов е събрал Бог в сърцето

и затова душата безболезнено се преселва.

Глътка вода се разля от чашата ми,

а ми се стори, че от окото Му капна сълза,

погледът Му сякаш оживя, сякаш от другаде ме наблюдаваше.

Голяма част от младостта остана в ръцете Му,

още повече, че на лицето Му живеят всички погледи,

а аз имах усещането, че не спира да се взира в мен.

През цялото време като че ли се въртеше в кръг,

а на мен ми се стори, че погледът Му е кръгъл.

Животът е виновен, смъртта е права.

Опитвам се да разбера за какво мислеше, когато си замина,

какво се въртеше в главата ти,

как успяха да вървят нозете ти напред?

Ако си спомня за твоето заминаване,

ще трябва да забравя себе си!

                                   

Апокалипсис 1

Точно в полунощ

небето се отвори, земята се затвори под нозете ни

и чакахме, като уплашени деца, какво ще се случи с нас.

Ослепяхме от светлината,

а един конник със седем запалени светилника ни пращаше видело

и очите ни се потопиха,

и нищо не беше важно за нас, освен молитвата,

с която се молехме да спре сушата,

която ни остави жадни

четиридесет дни и нощи.

И изведнъж сякаш мъртва тишина слезе в ушите ни.

Чувахме само гласове непознати.

Някой с бързо движение

започна да раздава на всички

от това, което имаха вече, според неговите заповеди:

на тези, които обичаха, умножи любовта им,

на тези, които се надяваха, им се даде надежда.

Онези, които мразеха от завист, вдигаха ръце

и искаха и на тях да им се даде,

мислейки, че се раздава милостиня,

и празнеха сърцата си от гняв, събрал се под челюстите им.

Тези и на този, и на онзи свят, скърцаха със зъби.

И се развърза вятърът, и ни поведе със себе си,

а там, долу, останаха онези,

които и без това бяха убедени, че ще останат там.

За тях нямаше приготвено място.

                                        

  

Апокалипсис 2

Ранна утрин.

Спяха всички, когато планината се разтърси,

като при земетресение,

и сякаш огън излизаше от облаците.

Всички плачехме, но плача ни никой не го слушаше.

А плачехме вкъщи, по площадите, край реките,

на улицата, на работа, навсякъде плачехме,

а най-много на гробищата.

През тези дни назначихме човек,

който да брои мъртвите на входа на гробището,

тъй като умираха от изгрев до залез слънце.

Никога по-лесно не се е умирало.

А някъде по пладне

се изля вода от гърлото на небето.

И никой не разбра какво беше това,

а мнозина предусещаха, че е дошъл краят на света.

Всички зрели ябълки от ябълката край моята къща изсъхнаха. Водата изчезна и никой от нас не видя

кой изпи океаните и моретата

и къде отидоха тези огромни води,

които сякаш земята погълна.

А и земята витаеше като изморена

и ние бяхме в очакване,

но не виждахме никакви признаци,

нито разпознахме чие е чудото и чии ръце събраха водата.

Преобърна се слънцето. И изчезна.

А от този момент нататък и въздухът не беше същият.

Изгоря целият град и всичко в него.

Изгоря без слънце. Без огън.

А ние останахме на върха на планината – недокоснати.

                                            

Първи вести от пъкъла

Тъй като постоянно ви заблуждават,

че никой оттук не се е върнал, за да каже кое как е,

ето аз, който от това място, под дъното на огъня, отморявам стъпалата на нозете си,

мога да кажа, че е невероятно отвратително.

Преди, както и навсякъде, всичко беше по-друго и по-различно.

Днес знам наизуст всички викове,

те са също толкова на брой, колкото и всички светлини.

Освен, че е непрестанна скука и постоянно губене на време,

всичко това се случва, защото ни забравиха тук

и за нас никой не си спомня.

Не се сеща да навлажни устата ни,

нито да ни отвори навън вратата,

нито да ни прости.

                                            

                    Превод от македонски: Ваня Ангелова

Mihajlo Sviderski - poetry in Serbian ..................... Михајло Свидерски - поезија на српски

APOKALIPSA 2

Rano jutro.

Svi spavahu kada grunu planina kao zemljotres

I kao da je vatra iskakala iz oblaka.

Svi smo plakali a naše plakanje niko čuo nije.

A plakali smo po domovima, na trgovima, kraj reka,

Na ulici, na poslu, plakasmo svuda

A najviše na grobljima.

Tih dana odredismo čoveka

Da broji mrtve na ulazima grobova,

Obzirom da se umiralo od izgreva do zalaska.

Nikada se lakše umiralo nije.

A negde oko podneva

Iscuri voda iz nebeskih usta

I niko ne sazna šta je to bilo,

A mnogi su nagađali da je svetu došao kraj.

Sve zrele jabuke od jabukarnice do moje kuće su

se osušile.Nestade vode i niko od nas video nije ko je ispio

okeane i mora i gde

odoše te ogromne vode,

kao da ih je zemlja progutala.

Ali i zemlja je lebdela kao izmorena a mi

Smo bili u iščekivanju, a nikakve znake ne videsmo

I ne prepoznasmo čije je ovo čudo, i čije ruke skupiše vodu.

Okrete se sunce. I nestade.

A od tog časa ni vazduh ne beše isti.

Izgore ceo grad i sve u njemu.Izgore bez sunca. Bez vatre.

Ostasmo na vrhu planine – nedodirnuti.

APOKALIPSA 1

Tačno u ponoć

Otvori se nebo, zatvori se tlo pod nogama našim

I čekasmo kaouplašena deca šta će biti sa nama.

Oslepesmo od svetlosti

A jedan konjanik sa sedam fenjera nam je slao svetlost,

I oči nam se natopiše, i ne beše nam ništa važno osim što molismo da prestane

Suša što nas žednima ostavi.

Četrdeset dana i noći.

I odjednom kao da nam mrtva tišina siđe u uši

Samo glasove čusmo, nepoznate.

Neko u brzom pokretu

Poče svima da dodaje od svega što imajukao po zapovesti svojoj

Onima što su voleli, umnoži ljubav,

Onima što su se nadali, nada im se uveća.

Oni što su mrzeli od zavisti pružali su ruke i tražili i njima da se da,

Mislili su da se milostinja deli,

I praznili su srca od gneva što im se pod vilicama skupio.

Oni i na ovom i na onom svetu škripe zubima.

I odveza se vetar i ponese nas sobom,

A tamo dole ostaše oni

Što su i onako bili ubeđeni da će tamo ostati.

Za njih nije bilo pripremljenog mesta.

SEOBA DUŠE – ILI KAKO SE UMIRE BEZBOLNO A ŽIVI VEČNO

Mnogo ljubavi, mnogo Bog u srce sakupi

I zato duša bezbolno mu se preseli.

Gutljaj vode mi izlete iz čaše

I učini mi se da mu kanu suza iz oka,

Pogled kao da mu ožive, kao iz drugog mesta da me je gledao.

Od mladosti mu mnogo osta u rukama,

Još više što mu na licu živehu svi pogledi

A   činilo mi se da ne prestaje u mene da gleda.

Svo vreme kao da se vrteo u krug

A meni se pričini da mu je pogled treptav.

Život je kriv, smrt je u pravu.

Pokušavam da shvatim šta si mislio kada si otišao,

Šta ti se motalo u glavi,

Kako su ti noge koračale napred?

Da bi se setio tvog odlaska,

Moraću da zaboravim sebe.

PRVE VESTI IZ PAKLA

Obzirom da vas stalno obmanjuju

Da se niko otuda vratio nije da kaže kako je,

Evo ja što ovde na dnu  vatre

Odmaram stopala

Mogu da kažem da je predivno odvratno.

Ranije kao i svuda, sve beše drugo i drugačije.

Danas sve vapaje znam napamet

Isto kao što mi vidu smeta svakakva svetlost.

Osim što je neprestana dosada i stalno gubljenje vremena

Sve je to zašto nas zaboraviše ovde,

I nas se  ne seća niko.

Ne seća se ni usne da nam pokvasi,

Ni da nam vrata otvori,

Ni da nam oprosti.

POŽAR U DVA UZNEMIRENA SVETA

Kao i za svako zlo

I za ovo niko znao nije kako je nastalo

Ili bar niko video nije.

Zvonara lupa. Udara kao na Uskrs.

Pred vatrom svi smo isti.

Grad gori, a mi sedimo i nemo posmatramo

Kao stražari što zakasniše da jave,

Kao svedoci koji ne  znaju na čijoj strani da svedoče,

Kao očevici koji ništa ni videli nisu.

Ostaje samo ono što izgoreti ne može.

Sve ostalo je pepeo.

A u pepelu tragamo za uspomenama,

Tražimo gde su zakopane

I pronađosmo celi rudnik

Neostvarenih želja i praznih iščekivanja.

Pred požarom grad je tonuo u tugu.

A na drugoj strani,

Više se poznavalo nije

Da je na tom mestu nekada

Uopšte postojao grad.

Tamo sada ničega nema.

ŠTA RADE ONI ŠTO NE SPAVAJU PO PONOĆI

Oni što budni ostaju

Sa rasipanim snom i pomešanim mislima

Otvaraju drugu paklu cigareta,

Grickaju nokte,

Dim im kao paučina šeta po sobi.

Samac lži trosedu

I čeka početak prvih pornića,

Uz čašu  viskija i tri kocke leda.

Usamljeni gase svetla,

A sa trepavica mirotoče poplavu u svome kupatilu.

Ako su starci, već su u drugoj fazi sna

I sanjaju bezbolno umiranje i najsvečaniji pogreb.

Ako su dvoje, provociraju jedno drugog

Vlaže se telesnom tečnošću u međusobnom davanju.

U krevetu se udaraju ritmički,

Silom proporcionalnom spoljašnjem vazdušnom pritisku.

Pijanci piju poslednju čašu i

Saginju glave nad stolom.

Zaljubljeni pokušavaju da stvore dete.

GDE ZAVRŠAVA SVE ŠTO JE  ZAPOČETO

Smišljam reči kako

Da ti kažem da

Prošlost više ne važi,

Da sve podleže zaboravu

I sve je prolazno kao vreme,

Da  ništa ne ostaje

I da ono što ostane izbrisano biće.

Da je to samo jedno ništa

Jedno nešto

Što se zaboravlja.

Kako da nađem reč

Pravu, preciznu,

Da je razumeš,

Kako da ti kažem i

Kako da dođem do KRAJA?

Translations into Serbian by : Najdan Stojanovic
Prevod na Srpski : Najdan Stojanovic

НЕ ГЛЕДАЈ ВО СОНЦЕТО 2013

АПОКАЛИПСА  1

Точно на полноќ

се отвори небото,  се затвори тлото под нозете наши

и чекавме како уплашени деца,што ќе биде од нас.

Ослепевме од светлината

а еден коњаник од седум фенери ни праќаше видело,

и очите ни се натопија,

 а не  ни беше ништо важно освен што молевме да престане

 сушата што не остави жедни

четириесет дена и ноќи.

И одеднаш како мртва тишина да ни слезе во ушите

само гласови слушавме, непознати.

Некој во брзо движење 

почна на сите да им придава од се што имаат како по заповедите негови

на тие што љубеа, им умножи љубов

на оние што се надеваа, надежта им се наддаде

Оние што мразеа од завист ги креваа рацете и

бараа и нив да им се даде ,                                      

 мислеа дека се раздава милостина,                                                                                                                                                                          

 и си ги празнеа срцата од гневот што им се собрал под вилиците.

Тие и на овој и на оној свет  крцкаат со заби.

И  се одврза ветрот и нѐ поведе со себе,

 а таму долу останаа тие

што и онака беа убедени дека таму ќе останат.

За нив немаше приготвено место.

  

АПОКАЛИПСА 2

Рано наутро.

Спијат сите кога се разрика планината како земјотрес,

и како оган да излегуваше од облаците.

Сите плачевме а нашето плачање никој не го слушна.

А плачевме дома, по плоштадите, покрај реките,

на улица, на работа, секаде плачевме

а најмногу на гробишта.

Во тие денови назначивме човек

да ги брои мртите на влезот од гробиштата,

бидејќи се умираше од изгрејсонце до зајдисонце.

Никогаш полесно не се умирало.

А некаде на пладне

истече вода од устата на небото.

Никој не позна што беше тоа,

а многу нагодуваа дека на светот му дошол крајот.

И  сите зрели јаболка од јаболкницата до мојата куќа

се исушија. Водата ја снема, и никој од нас не виде кој ги испи

 океаните и морињата и кај

отидоа тие огромни води, како да ги голтна земјата.

Ама и земјата лебдше како изморена и ние

бевме во исчекување, а никакви знаци не гледавме

ниту препознававме чие чудо е ова, и чии раце водата ја собраа.

Се преврти сонцето . И го снема.

 А од тој час и воздухот не беше ист.

Изгоре целиот град и се во него. Изгоре без сонце. Без оган.

  Ние останавме на врвот на

планината- недопрени.

 ПРВИ ВЕСТИ ОД ПЕКОЛОТ 

Бидејќи постојано ве залажуваат 
дека никој од тука не се вратил за да каже како е, 
еве јас што од овде под дното на огнот
си ги одмарам стаплата 
можам да речам дека е прекрасно одвратно.
Порано како и секаде, сѐ беше подруго и поинаку.
Денес сите крици ги знам на памет 
исто колку што на видот ми смета секаква светлина. 
Освен што е непрестана досада и постојано губење време 
сето тоа е зашто нѐ заборавија овде,
и на нас никој не се потсеќа
не си спомнува ни да ни ја накваси устата,
ни да ни ја отвори вратата,
ни да ни прости.